Неописуема и вълнуваща е творческата атмосфера на нашите занимания в часовете за допълнителни училищни дейности, свързани със съхраняване на националното самосъзнание, култура, обичаи и традиции.
Преди малко повече от седмица децата и учениците от Българско неделно училище – Дортмунд пътешествахме из едно от чудесата на България – Провадия–Солницата!
С огромен интерес и любопитство се запознахме с историята на този уникален археологически комплекс, считан за най-стария солодобивен център в Европа и едно от най-ранните праисторически селища на континента.
По време на заниманието бяха представени любопитни факти за значението на солта през древността – нейното използване като ценен разменен продукт за съхранение на храни и лечение, както и участието ѝ в традиционните български обичаи.
След опознавателната част последва практическа, художествена и творческа дейност. Децата и учениците се запознаха с една много интересна техника за рисуване със сол.
В началото внимателно наблюдаваха последователността на изпълнение:
- нанасяне на чиста вода върху хартията;
- покриване на повърхността с тъмен акварелен слой;
- поръсване на сол върху все още влажната боя, при което се образуват характерни кристални ефекти;
Изкуството да рисуваш със сол даде възможност на децата да проследят взаимодействието между материалите и да съчетаят знание от областите на историята, природните науки и изкуството.
В края на занятието подредихме малка изложба с изключителните детски творби, направени с любов и старание.
Следващото учебно занятие в часовете за допълнителни училищни дейности беше под наслов: „Килимът – пъстрата памет на България“
Проведохме увлекателен и творчески урок, посветен на българското килимарство.
Учениците се запознаха с богатата традиция на тъкането в различни краища на България и откриха как шарките, цветовете и символите пазят историята на народа ни.
Разгледахме с интерес и любопитство трите най-известни килимарски школи в България:
- Чипровска школа – отличава се с ярки цветове, геометрични фигури и тъкане на два ката;
- Котленска школа – характерна с изображенията на цветя, птици, дървесни мотиви и по-нежни природни шарки;
- Самоковска школа – известна с подредените, симетрични орнаменти и спокойни земни тонове;
Анализирахме приликите и разликите между тях и как природата, бита и вярванията влияят върху шарките и цветовете.
Учениците сравняваха отделните мотиви и дори успяха да разпознават някои от тях.
С интерес се запознахме и със значението на основните елементи в килимите:
- Ромб – символ на семейство и плодородие;
- Триъгълник – означава защита и планини;
- Зиг-заг – израз на водата и живота;
- Кръг/слънце – символизира светлина и надежда;
Обсъдихме как цветовете носят послания и как тъкачките са „разказвали истории“ чрез нишките.
И отново най-вълнуваща беше частта от занятието за съвместната творческа дейност.
Децата получиха предварително подготвени от учителя шаблони. Всеки трябваше да оцвети своята част от килима. Накрая подредихме частите заедно и „изтъкахме“ голям „килим“ в естествени размери.
Децата усетиха какво е да бъдеш истински килимар – да избираш мотиви, да съчетаваш цветове и да поддържаш ритъма на композицията.
Учебното ни занятие завърши с разговор за това защо е толкова важно да пазим традициите.
Децата разбраха, че килимите са не просто украса, а пъстра памет за нашия народ, която носи вековна мъдрост и красота.
Със запечатаните моменти от фотоапарата искаме да накараме всеки да се усмихне и да усети емоцията на децата към всичко, което ги свързва с националното ни богатство и неизмеримата красота на българските обичаи и занаяти.