„И пазете я да не изчезне!“
Тези думи остави след себе си Паисий Хилендарски, споделяйки в своята „История славянобългарская“ обичта си към българския род и българското отечество.
Вплитайки в думите своята любов към България, Паисий обедини историята ни в малка книжчица за наша полза и похвала.
Завеща ни да обичаме и да знаем за своя род и език.
Екипът ни и всички, които отдадоха сърце и душа за това да бъде създаден и осъществен проектът „Столиците на България от 681 г. до днес“, можем гордо да заявим, че нашата история и българският род няма да изчезнат!
Докато има хора, които помнят, говорят с вълнение и любов за славното ни минало и предават знанието на своите деца – България ще живее!
Докато ние и поколенията след нас съхраняваме и разпространяваме Паисиевата книжчица, докато делото ни за българските столици носи след себе си сълзи на радост и гордост в очите на сънародниците ни зад граница – България ще живее!
Проектът ни за българските столици даде възможност на деца и възрастни да усетят и съпреживеят нашата история с цялото ѝ великолепие!
Споделихме любов към България и получихме същото в замяна!
Чудото се случи – историята на България влезе във всяко българско сърце!
В рамките на три поредни дни екипът ни представи своите уроци в градовете: Щутгарт (24 април), Тюбинген (25 април) и Манхайм (26 април).
Вдъхновяващ успех!
Озарени от вълнение детски лица, любопитни да видят и чуят всичко за славното ни историческо минало, разтуптени сърца на родители и сияещи очи на българи изпълниха залите в трите немски града.
В тези градове се говореше за България!
Говореше се за българските столици, за могъществото на българските владетели и героизма на българските воини!
Със следващите редове ще ви разкажем как преминаха нашите уроци по история и ще бъдем безкрайно щастливи, ако този разказ успее да ви докосне.
В началото на всеки един от уроците залите огласяше ангелският глас на най-младия член в нашия екип – Анна Сербезова. Нейното изпълнение на песента „Излел е Дельо хайдутин“ остави без дъх малки и големи. Мелодията и думите ѝ полетяха в космоса и отнесоха със себе си красотата и славата на българския дух.
Уроците за столиците на България съвпаднаха по време с националните чествания по случай 150 години от избухването на Априлското въстание. Със ставане на крака и сведени в мълчание глави, деца и възрастни отдадоха почит към паметта на загиналите за свободата на България!
Емоционалното начало на уроците продължаваше с представянето на първата ни столица – Плиска. Всички в залата имаха възможност да чуят вълнуващия разказ на Станислава Христова – уредник фондове в Национален историко-археологически резерват „Плиска“. Разказът беше придружен от обиколка из руините на древния град. Видяхме запазените археологически останки на старата ни столица и почувствахме със сетивата си нейното истинско величие.
Пред очите на всички оживяха картини от историята преди повече от 1300 години. Вълнението и възхитата се носеха във въздуха и в края на тази разходка назад във времето разказвачът ни получи заслужени аплодисменти.
Обиколката в Плиска беше последвана от разказа на следващия член на екипа ни, д-р Александър Горчев – директор на Археологически музей „Велики Преслав“. Той пренесе присъстващите във втората българска столица, разказа с нескрита възхита за цар Симеон и за Златния век на българската държава и предизвика истинска гордост у аудиторията с документалния филм за Велики Преслав.
След Велики Преслав продължихме разходката си назад във времето в Охрид и Търновград. Пренесохме се край Охридското езеро, съпреживяхме разказа за Търновската книжовна школа, за делото на цар Борис I, за цар Самуил и неговите воини.
Историята за Второто българско царство присъстваше в нашите уроци чрез филм, предоставен на екипа ни от Регионален исторически музей – Велико Търново. Търново като столица оживя пред нас с гласа на актьора Юлиан Вергов. Вървяхме по калдъръмените улици, долавяхме шепота на Янтра и усещахме със сетивата си духа на старопрестолната ни столица.
Последното място в историческите ни приключения беше отредено за София – столицата на България от 1879 г. до днес.
Представянето на нейната история подготви Марияна Маринова от Регионален исторически музей – София. Надникнахме назад във времето, попадайки в един град с малки, криви улички и задънени сокаци. Обликът на София след Освобождението беше представен колоритно в картините на австрийския инженер и художник Йозеф Обербауер, прекарал голяма част от живота си в България.
И стигнахме до днешна София. Град с грижливо съхранено културно наследство и модерна визия.
„Расте, но не старее“ – девизът, който приляга напълно на нашата столица, давайки ни неоспорим повод за гордост и възхита.
И за да оставят нашите уроци за историята на България следа в сърцата и душите на всяко българско дете и всеки български родител, дошли да съпреживеят заедно с нас величието на българския род, завършвахме разходките си във времето с вечната българска народна песен „Бела съм, бела, юначе“, в изпълнение на Анна Сербезова.
Вълнението и сълзите в очите на малки и големи в залите след нейното изпълнение са красноречив отговор на въпроса: „Заслужава ли си да отдадеш сърце и душа за случването на тази магия?“
Отговорът е еднозначен.
Този отговор дадоха онези, които пожелаха магията никога да не спира и да продължава да увлича след себе си повече и повече българи.
Най-голямото внимание в проекта ни беше отделено на децата. Те бяха поверени в ръцете на нашата колега и приятел, музейния педагог от Регионалния исторически музей – София, Ваня Лазарова.
За детската аудитория беше подготвена интерактивна презентация за столиците на България. По много забавен и достъпен начин децата успяха да проследят историята от създаването на държавата ни до наши дни, както и да изслушат в захлас разказите за българските столици и техните владетели.
Специално за проекта ни, Ваня Лазарова и Ангел Драгиев – експерт „Дигитализация“ в Регионален исторически музей – София, подкрепени от целия екип на музея, в лицето на неговия директор, доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова, изработиха специална книжка за столиците на България. Тя съдържа кратка и на достъпен за децата език история за всяка една от столиците ни, забавни игрови модели, кръстословици и панели за оцветяване.
Един от незабравимите моменти в работата на децата ще остане сглобяването от отделни елементи на керамичната икона на Св. Теодор Стратилат от времето на Първото българско царство и герба на София, символизиращ нейната красота и непреходност.
Доказателство за това, че сме успели да предизвикаме интерес у децата, беше безграничната им любознателност и неспирните им въпроси към нашите лектори.
За да излязат за малко от сериозните теми за българската история, децата имаха възможност да се докоснат и до българския фолклор и да черпят знание от извора му чрез фолклорния изпълнител и преподавател по народно пеене – Анна Сербезова. Заедно с нея малките родолюбци разучиха песента „Изгряла е месечинка“ и с озарени от радост и гордост лица я изпълниха пред своите родители и гостите на събитията.
Незабравим спомен за деца и възрастни ще останат финалните мигове на уроците, когато малки и големи имаха възможност да облекат специално създадените за проекта ни костюми на български цар и царица. Дължим великолепната им изработка на сръчните ръце на госпожа Татяна Левичарова, която е отколешен наш сподвижник и в други проекти на училището, имащи за цел да съхранят българското и българщината.
Изведнъж залите се превърнаха в древни български дворци, из които малките царе и царици дефилираха с гордо вдигнати глави и усещаха с целите си същества величието на предците си.
Истинска магия!
Но тази магия нямаше да се случи без неоценимата подкрепа и топлото гостоприемство на нашите домакини от българските неделни училища в градовете Щутгарт, Тюбинген и Манхайм.
Щастливи сме, че успяхме да преживеем и споделим тази магия заедно с тях!
Скъпи приятели и съмишленици:
Мариана Кабакчиев и екип на Българско неделно училище „Ние врабчетата“ в Щутгарт;
Йорданка Лазарова и екип на Българско неделно училище „Родна реч“ в Тюбинген;
Николина Доева и екип на Българско неделно училище „Д-р Петър Берон“ в Манхайм;
д-р Александър Горчев – директор на Археологически музей „Велики Преслав“;
Ваня Лазарова – музеен педагог в Регионален исторически музей – София;
Анна Сербезова – фолклорен изпълнител и преподавател по народно пеене;
Ангел Драгиев – експерт „Дигитализация“ в Регионален исторически музей – София;
Станислава Христова – уредник „Фондове“ в Национален историко-археологически резерват „Плиска“ в структурата на Регионален исторически музей – Шумен;
Марияна Маринова – ръководител на отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“ в Регионален исторически музей – София;
Татяна Левичарова – модно ателие „Фиоре ди мода“ – Варна;
и
Светла Казакова – автор и водещ;
Благодарим за вашата отдаденост към това родолюбиво и богоугодно дело – да съхраним и пренесем във времето историята на България!
Благодарим, че вложихте в проекта ни своя истински професионализъм, своите знания и своята силна любов към нашата родина, към нейното минало, настояще и бъдеще!
Екипът на БНУ-Дортмунд
Видеа
Галерия
