Защо –
да се науча да чета?
Да обърнем поглед към народните будители, съхранили, обогатили и пренесли през вековете нашата писменост и слово!
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов! На Вашето внимание предлагаме това забравено стихотворение, което крие в себе си отговорите на въпроса: Защо – да се науча да чета?
Какво ни дава това безценно знание?
То прави „сляпото окато“ ни казва Иван Вазов!
С дълбока почит и уважение към гения на българската литература, с тази негова творба, каним всички българи в Дортмунд да станат част от нашето семейство – БНУ „Св.св. Кирил и Методий“. Каним Ви да се присъедините към общността на обичащите България и нашия хилядолетен свещен език!
Чети, говедарче!
Иван Вазов
На сянка, под ореха, говедарче
опърпано видях седнало бе –
очи вперило в скъсано букварче.
– Какво четеш ти, миличко другарче?
– Чета: а, б.
Чети, чети! То чудо днеска прави
туй дребно нещо под това небе,
то мъртви буди, дава ум на здрави,
туй второ слънце бог ни сам остави:
– Чети: а, б.
Чети! То прави сляпото окато –
из тоя извор целий свят гребе –
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
– Чети: а, б.
Да, слънце то е. Срам за оногова,
кой в мрак духовен жив се погребе!
Чети, чрез него твар ще станеш нова
и силна, за световни бой готова:
– Чети: а, б.
Ти малко си, но труд те чака тука —
без труд не може нищо — и не бе!
При мишци силни прибави наука —
разковничето там е на сполука.
– Чети: а, б!