Въпроси и отговори за българския език по повод 24 май
Отговори:
1 въпрос:
ЗВУК – най-малкият елемент, на който може да се разчлени думата. Това, което чуваме при говорене наричаме звукове. Те биват два вида – гласни и съгласни. В съвременния български език има 6 гласни и 39 съгласни звука. При произнасянето на гласните преобладава тон, а на съгласните – шум.
БУКВА – писмен знак на говорен звук или звукове. Съвкупността от букви, разположени по определен ред, наричаме АЗБУКА. Тя се състои от 30 букви, всяка от тях с две разновидности – главна и малка буква (печатна и ръкописна). Между броя на звуковете (45) и броя на буквите (30) има несъответствие, защото има: 1 буква без звукова стойност (ь); 3 букви, всяка от които означава 2 звука (щ,ю,я); 2 букви, при които 1 звук се означава с 2 букви (дж,дз).
2 въпрос:
Кирилицата се употребява от народи, които днес живеят в 24 държави. Това са около 300 милиона души. Азбуката на 11 века се пази, развива, разпространява.
Около 224 милиона души използват кирилицата в Европа, останалите са в централно-азиатските страни.
?? С присъединяването на България към ЕС кирилицата става третата официална писменост в Съюза след латиницата и гръцката азбука.
3 въпрос:
Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.
През 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.
Безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност – напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания.
Кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква.
Свети Климент Охридски (един от учениците на Кирил и Методий), познавайки психологията и артикулацията на българската реч, приспособява глаголицата (която е от 38 букви) в кирилица (от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни)!
Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежът на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ. Тя дава дихание на мисълта ни!
В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „с цирулическими словами наипрво сада штампани“. – https://bit.ly/3bxXhbt
4 въпрос:
Кирил и Методий са ни завещали безценно послание, закодирано в азбуката! Всеки българин трябва да го прочете на детето си, за да се знае и помни!
В новата азбука Кирил и Методий поставят на първостепенно място буквата А като символ на начало и памет. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те съставят дълбоко смислен текст, незаменимо послание на светите братя към народа, който ще се ползва от техният безценнен дар, посочвайки му да разбере защо са така ценни буквите, какъв е техният божествен промисъл и накъде ще ги отведе родното слово.
Първите азбукарчета, заучавали новата азбука в текстовия й вариант: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език тази чудна азбука звучи така:
„Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.