Мили деца,
Скъпи родители,
Приятели,
Българи,
Това, което ни събира и ни провокира да бъдем обединени, може да се събере само в две красиви думи – най-прекрасното нещо в живота ни – нашите деца и най-ценното нещо за всеки, който се нарича българин – нашата Родина България.
Днес нашият народ има нужда от истинската си и славна история.
Паметта на поколенията трябва да се поддържа и опреснява, за да не се изличи българския род.
И не е необходимо да идентифицираме една дата или едно събитие с национален празник, а всекидневно да четем и помним своята история както за национален празник.
Национален е този празник, който ни кара да се вълнуваме от блясъка в очите на нашите деца, когато пишат, говорят и четат на български език.
Национален празник е когато децата ни говорят за България като за своя родина, за българския род като за свой род и за българската земя като за своя земя.
Националният празник е този, който ни обединява с чувството за изпълнен дълг.
Дългът и гордостта, които свързват в съзнанието ни думите за род и език в едно цяло.
Само този, който знае езикът си, може да съхрани рода си!
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.
Мила родина,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Честит национален празник на България!