Появата на писмеността е свързана с нуждата на хората да предават и обменят информация, за да запазят знанията си за следващите поколения.
Снимка: Строителен надпис от времето на кан Омуртаг (т. нар. Чаталарски надпис)
Ако запиташ славянските азбукарчета: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Свети Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий.“
Черноризец Храбър, Из „Сказание за буквите“
Отново е 24 май!
„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей.“
Има ли българин, който да не изпада в умиление, слушайки химна в прослава на създателите на славянското писмо!
За първи път този празник се чества през 1851г. в Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“.
Инициатор и организатор на празника е младият и енергичен учител Найден Геров.
Няколко години по-късно тази идея е възобновена от българите в Цариград. През 1857г. пловдивският главен учител Йоаким Груев отправя призив към българската общественост за всенародно честване делото на славянските просветители. Той предлага 11 май (по стар стил, днес 24 май) да се въведе като ден на българската просвета.
След призива в много селища на поробена България се чества този празник.
През 1892г. известният поет Стоян Михайловски написва в памет на първоучителите стихотворението „Кирил и Методий“, чийто текст става основа за популярния химн на славянската писменост „Върви, народе възродени.“
“Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
През септември 1900г. пловдивският музикант Панайот Пипков е назначен за учител по музика в Ловешкото училище. В началото на месец май (1901г.), преди час по пеене, един ученик му привлича вниманието. Детето се е навело над някакъв учебник и чете с увлечение стихотворение за Кирил и Методий от поета Стоян Михайловски. Учителят проявява любопитство, надвесва се над четящия, за да прочете непознатото за него произведение. Още не преполовил бисерните му стихове, а в главата му прозвучава вдъхновена от тях музика. Учителят се отправя към черната дъска, грабва тебешира и започва да чертае петолиние…Написването на музиката не трае повече от 15 минути. За един учебен час учениците разучават песента. Звънецът известява края на часа, но малките певци продължават да пеят и през междучасието. Учители и ученици се струпват пред вратата на класа, за да слушат песента, която не били чували до този ден.
Директорът на училището г-н Бръмбаров споделя:
„Този химн – истински възвеличава делото на нашите просветители. Няма да мине много време и той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето отечество.“
Предсказанието му се сбъдва. Повече от сто години с този химн израства всяко българско поколение.
Важно ли е за мен като гражданин на света, че имаме българска азбука?
Българската азбука е символ на нашата национална идентичност. Тя е една от най-съвършените азбуки, която, освен у нас, е официална писменост в още толкова други страни по земното кълбо като Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Беларус, Хърватска, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и дори Монголия.
Защо кирилицата е определяна като една от най-съвършените азбуки в света?
Причина за това е моделът, който българската азбука следва – всяка буква да отговаря на точно определен звук. Така, поне спрямо изписването, нашият език се определя като лесен. Причината за това е, че се пише точно това, което се чува и изговаря, за разлика от повечето езици.
Това, че нашата азбука е една от най-старите в света, ме изпълва с гордост и я прави важна за мен, макар днес да използвам повече латиницата.
Езикът и писмеността ни са ценности, които не само трябва да пазим, а и да предаваме на поколенията след нас във възможно най-красив и чист вид!
Мили приятели,
Ученици, учители и гости на Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Дортмунд отбелязаха тържествено празника на двамата просветители – светите братя Кирил и Методий.
Този празник, символ на победата на светлината, заключена между кориците на българската книга, беше споделен по особено емоционален начин от групата на най-малките ученици.
Така, както всеки от тях си има рожден ден, така и буквите си имат свой празник. Под този наслов премина заниманието им в редовните часове като отбелязаха рождения ден на българските букви с изработването на първата си познавателна книжка. Децата вече познават буквите, назовават ги и в този ден научиха кои са техните създатели.
А с особено настроение и нескрита радост пяха песен за буквите:
Изключително вълнуващо послание отправиха малките Ирена и Кристина:
Своята признателност към делото на нашите книжовни първенци изразиха групата на първокласниците като рецитираха стихове от Младен Исаев, Веса Паспалева, Калина Малина. С нескрито умиление и гордост пяха химна на Кирил и Методий.
За своята изява учениците от втори и трети клас почерпиха вдъхновение от творбите на класиците в българската литература – Ран Босилек, Асен Разцветников, Стоян Михайловски, написали непреходни стихове във възхвала на святото дело на първоучителите.
Със специално подготвена презентация големите ученици разказаха за живота на светите братя Кирил и Методий и направиха всички съпричастни към значимите и важни моменти от тяхното богоугодно дело.
Божидар Вучев
Денислав-Христо Иванов
Димитър Иванов
Иън Иванов
Никол Шалдърова
Карла Иванова
Малката сестричка на Клара, Лейре, също пожела да бъде част от празника и записа свое видео.
Скъпи деца,
Учете, пишете и четете на български език!
Всеки ден от живота си посвещавайте на това да трупате знания и грамотност на този благословен език!
Уважаеми родители,
Нито за миг не позволявайте да бъде разколебавана и отслабвана любовта на децата ви към българския език! Най-много чрез вас те могат да усетят тази любов, да я приемат като своя и да я съхраняват во веки веков.
Българи,
Отглеждайте старателно в душите си гордостта, че българският народ е избран да бъде благословен с делото на светите учители Кирил и Методий!
Честит празник на българския език!